Време на действие: 2011 година
Място на действието: Клон на известна банка в България 
Пояснение: Не ми за 4те лева! 

Налага ми се да преведа пари. С удоволствие бих се възползвала от услугата online banking, обаче за да я активирам трябва да си извадя нова карта на съответната банка (аз вече си имам 3 за щастие, поради различни грешки от тяхна страна) и отделно да чакам да ми се обадят в някакъв даден момент, за да им потвърдя, че да това съм аз, която искам онлайн банкиране. Е, да, но това не е ми е възможно в тоя момент. 
Така... Ще мина през банката, най-близката, ще си свърша работата и продължавам с плановете за деня, си мисля аз... Навън тихо се сипе снежец, но не е студено и улиците са яко киша. Искам само да си свърша работата и някъде да си изсуша краката. 
Влизам в съответната банка. С голяма усмивка. Нареждам се на опашката. Има 3 гишета, но две опашки с по 3ма чакащи. 
За да не чакам излишно питам каква бележка трябва да попълня за това плащане. Отговор не получавам, но като един ЕНТЕЛЕГЕНТЕН човек си избрах една от всички и си и я попълних. На опашката съм само аз. Милата дама, говори по телефона. След 10 минути ми казаха да мина на другата опашка. Нареждам се там. 
Още 10 минути и идва моят ред. Ура, казвам си аз! Давам парите и изчезвам! Да, ама не. Жената любезно ме пита дали имам сметка в тяхната банка. Мда... Имам. Същата тази с трите карти. 
- Е, ето ти сега като имаш сметка, попълни една ей такава бележка. Следващия! 
Междувременно я попитах защо трябва да попълня другата, а тя ми каза, че става дума за 4 лв повече, които трябва да платя ако нямам сметка. 
Така или иначе трябва да изчакам хората преди мен (?!), заемам се и попълвам. Аха, да я подам на жената и се оказва, че пред мен има нови 3ма човека. 
Още 20 минути... 
Изчаквам много поизнервена. Потропвам си с крак и ми иде да им се разкрещя. 3 гишета, 3 жени на гишетата, страшно заети с 3 превода, които отнемат явно около 3 часа! 
Идва моят ред! Ура!! Подпечатват ми бележката и си заминавам най-накрая!! Да, ама не. Честно да си кажа, не разбрах защо я попълвах тази бележка. Жената пак ме попита за всички неща, които пишеше там, след което ги въведе в компютъра и ми даде изпринтирана друга бележка с подпис и печат... 
Ето и урокът за днес:
1. Един работен час струва 4 лева. 
2. След първите 20 минути чакане всяка мисъл да идеш в друга банка ти се струва пораженческа
3. Следващите 20 минути те карат да се чудиш каква работа можеш да им създадеш, така че да им е много гадно...
4. Годишната лихва на едномесечен депозит в лева е 3.6 %

--------------------------------------------
П.С.: Страх ме е да си помисля колко ли щеше да ми отнеме нещо повече от обикновен превод... 

П.С.2: Извинявам се за правописните грешки...