Това ще е още едно мнение за най-новия хит на Холивуд - "Аватар". Да е ясно, на когото му е писнало да чете по темата.
Това е поредният филм на Холивуд с ОГРОМЕН бюджет и честно казано, беше поредният филм на Холивуд, който нямах намерение да гледам. Писнало ми е глупави филми с тъп сценарий, който би трябвало да е замаскиран с невиждани по мащаб ефекти (2012 примерно). Това ми беше и основното мнение за "Аватар" - най-новата масова истерия и поредната загуба на 2-3 часа с американско "кино".
Обаче отидох. И не съжалявам.
Това е една прекрасна приказка. Такива цветове, толкова красива. През цялото време беше като един сън. Дори ми се приплака, че е не е реалност, че в този момент съм в огромна сграда от бетон, че не мога да тичам и да подскачам, без да ме гледат странно. Даже, че нося дрехи.
Не става дума за ефекти, които наистина са впечатляващи и до последно се чудех дали героите наистина са анимация... Не.
Прииска ми се и аз да имам такава връзка с природата. Да чувам и да виждам. Или по-скоро всички да чуваме и да виждаме. Най-накрая да разберем, че не сме най-великите тук, а че сме част от най-великото. Че всичко е един организъм.
Ние сме като автоимунна болест. Атакуваме клетките на собственото си тяло - копаем нефт, водим войни, избиваме животните и изкореняваме горите, за да построим ски писти...
Филмът наистина ми допадна и няма нищо общо с ефектите, екзотичната природа (която е изпипана до последния детайл и е удивителна) или "актьорската" игра. Искам такъв свят, в който брата няма да е срещу брата и ще живеем с ясното съзнание за важността на връзките между човек и човек, хора и природа.